Понятието киселина обикновено се свързва с вкуса в устата, който кара лицето ни да се свие. Киселина и киселинност са също и химически термини, които казват нещо за качеството на дадено вещество.

„Киселините“ разделят водородните йони (Н+) във водата. Това означава по-малко кислород за усвояване.

Обратното на киселина се нарича „основа“, а на киселинност се нарича алкалност (и определено не означава, че има сладък вкус!). Основата е вещество, което разделя хидроксидните йони (ОН-) във водата. Това означава повече кислород за усвояване.

Мярката за измерване на концентрацията на водородни йони (Н+) в разтвора се нарича  „рН стойност„.

Посредством нея се определя, колко кисел или алкален e даден разтвор. Киселинността/алкалността или рН-стойността може да бъде между 0 и 14.

Когато „рН стойността“ на течност е между 0 и 7, тя се определят като киселина (колкото по ниска стойност, толкова по-кисела). Когато рН стойността на течност е между 7 до 14, тя се наричат алкална (колкото по-висока е стойността, толкова по-алкална). рН-стойност 7 е неутрална.

Ето някои примери за вещества с кисел характер:

пикочна киселина, оцетна киселина, млечна киселина, мастна киселина, холестерол, карбонова киселина, фосфорна киселина.

Ето някои примери за вещества с алкален характер:

натриев бикарбонат, калиев бикарбонат, калиев карбонат, натриев хидроксид, калиев хидроксид, калциев карбонат, магнезиев карбонат.

Основите неутрализират киселините

Когато киселина влезе в контакт с основа се получава реакция наречена неутрализация. Например, ако „пикочна киселина“ влезе в контакт с  „натриев бикарбонат“ протича неутрализация и се произвеждат въглероден диоксид, вода и неутрални соли.

Алкално-киселинният баланс е от съществено значение за организма

Алкално-киселинното равновесие на тялото е един от най-важните фактори за добро здраве. При усвояването на хранителните вещества (метаболизма) в клетките ни се произвеждат енергия и се отделят киселинни отпадъци. Дори малките колебания на рН стойността на кръвта, междуклетъчните и вътреклетъчните течности могат да окажат съществено влияние на клетъчния метаболизъм.

В кисела среда, където съдържанието на кислород е по-ниско, протича анаеробен метаболизъм, който води след себе си производство на глюкоза, енергия и киселинни отпадъци.

В алкална среда, където съдържанието на кислород е по-високо, протича аеробен метаболизъм, който води след себе си производство на кислород, енергия и по-малки количества киселинни отпадъци.

Граници на рН стойности:

• кръв 7,35 – 7,45 (идеално 7,41)
• слюнка 6,00 – 7,50
• стомашни сокове 1,35 – 4,20
• урина 5,50 – 8,40
• тънки черва 6,50 – 7,50
• дебело черво 5,60 – 6,90

Всички наши клетки са заобиколени от междуклетъчната течност, която също както кръвта ни е слабо алкална (рН 7.35-7.45). Граничните рН стойности на кръвта и междуклетъчна течност, между които може да съществува живот са между 6.8 и 7.8.

Твърде ниските стойности на рН (повишена киселинност) водят по-бързо до животозастрашаващи състояния, отколкото по-високите (повишена алкалност) такива.

Това откритие е изведено от изследванията на Др. Бертолд Кернака, който открил, че когато рН стойността на кръвта спадне и тя стане киселинна, тя се сгъстява.

Това на свой ред води до затруднена работа на сърцето и повишава риска от сърдечно-съдови заболявания.

Пиене на алкална вода

Алкална вода е вода (H2O) с рН стойност, по-висока от 7. Това означава, че количеството на хидроксидни йони (ОН-) във вода е по-високо от това на водородни йони (Н+). Можете да алкализирате чиста питейна вода, като към нея прибавите няколко капки алкален концентрат на натриев хидроксид (NaOH) или калиев хидроксид (КОН). Натриевият хидроксид (NaOH) се разделя на натриеви йони (Na +) и хидроксидни йони (ОН-), при което количеството на хидроксидни йони (ОН-) във водата се повишава и така рН-стойността и става по-висока.

Консумацията на алкална вода повишава рН стойността на стомаха, като неутрализира стомашната киселина (NaOH + HCl = NaCl + H2O).  Това задейства естественият механизъм на регулация (хомеостаза), при който от натриев хлорид (готварска сол) и въглеродна киселина (се произвежда  стомашна киселина и натриев бикарбонат (NaCl + H2CO3 = HCl + NaHCO3). По този начин рН на стомаха отново е възстановено до нормалното за него рН 4,2 и в кръвта се отделя така необходимия рН буфер натриев бикарбонат. Именно този буфер ни позволява да неутрализираме и изхвърлим повече киселинни отпадъци и постепенно да подобрим здравето си.

Повишаването на киселинности означава стареене!

Известният френски лекар и биолог, Др. Алексис Карел извършва експеримент и успява да поддържа сърцето на пиле живо 28 години. Той излюпва кокоше яйце с инкубатор, изважда сърцето на новоизлюпената птица и прави проби на живата сърдечна тъкан в разтвор на соли със същия състав, като този на кръвта.

Всеки ден той сменя с нов разтвора и така запазва тъканта жива 28 години. Когато спира подмяната за разтвора, тъканта умира.

Изводите, които прави са, че това е било възможно защото междуклетъчната течност на тъканта в пробите е била постоянно с оптималната стойност на рН за перфектен клетъчен метаболизъм.